PRO MEMORIA: GRIGOR GRIGOROV (1969–2025)

https://doi.org/10.5281/zenodo.18078561

Д-р Григор Бориславов Григоров – изследовател, преподавател и най-вече – пътешественик по дух, посветил голяма част от живота си на българския език и културното наследство, особено там, където то пулсира най-силно, сред българските общности в чужбина.

Роден е на 25 септември 1969 г. в София. Средното си образование завършва в Перник, а висшето – в Югозападния университет „Неофит Рилски“, специалност Българска филология. След като защитава докторска степен по културология и спечелва конкурс за главен асистент в едноименната катедра на университета в Благоевград, той поема значима академична и културна мисия в чужбина, която го отвежда в сърцето на българската диаспора. Професионалният му път включва дългогодишна преподавателска дейност в университети в Молдова, Беларус, Румъния и Унгария. Този пряк контакт с нашите сънародници и другите етнокултурни общности в чужбина, в съчетание с неговия обширен теренен опит, го утвърди като водещ специалист по въпросите на етническата идентичност, езиковото функциониране и съхраняването на културната памет в Северното Причерноморие и Бесарабия.

Научното наследство на гл. ас. д-р Григор Григоров се отличава с широк обхват и подчертан интердисциплинарен подход, развит около две основни изследователски теми. Първата е посветена на културната история на тялото и медицината в славянските и балканските земи, анализирана чрез средновековната и ранномодерната писмена традиция. Работата му в тази област, синтезирана в монографията „Човешкото тяло според ръкописните книги лековници“, разглежда човешкото тяло като културен феномен. Той изследва как символиката на цветовете, употребата на сетивата и невербалните изражения на идентичност са били закодирани в ръкописите-лековници. Този подход, съчетаващ фолклористика, текстология и историческа антропология, разкрива устойчиви представи за здраве, болест и ритуал в българската писмена култура.

Втората значима линия в неговите изследвания е концентрирана върху българските и гагаузките общности в Бесарабия и Северното Причерноморие. Д-р Григоров има съществен принос в документирането на езиковото и културното функциониране на българския език в Молдова, както и в анализирането на сложната национална и езикова идентичност сред гагаузите. Публикациите му обхващат теми като езиковото развитие, паметта за преселението, етноутвърждаващите идеи и ролята на културни дейци в региона. Чрез този обширен теренно базиран анализ, той допринася за разбирането на малцинствените култури, междукултурния диалог и динамиката на паметта в граничните пространства. Завършена е книгата му „Културна история на бесарабските гагаузи“, чието второ издание подготвят съпругата му Оля и негови съмишленици.

Изследователският му път е неотделим от активната му роля като преподавател по български език и литература в чужбина. Той работи в университети в Молдова, Беларус, Румъния и Унгария, като този опит му позволява да живее и общува пряко с българската диаспора и с другите култури в региона. Тези продължителни престои не са просто академичен ангажимент, а мисия за културно взаимодействие, което обогатява изследванията му с живи впечатления и пряк контакт с темата. По време на тази дейност, той съставя сборници и участва в инициативи за укрепване на връзките между България и местните общности, като същевременно спомага за съхраняването и популяризирането на кирило-методиевските традиции и българския език. Особено запомнящо се години след това е пълнокръвното му присъствие в Букурещкия университет и сред българите в районите на румънската столица и Банат, където той беше приет като събрат.

В Молдова Григор преподава едновременно в Комрат – столицата на независимия район Гагаузия, и в Тираспол – столицата на непризнатата Приднестровска република. Личните му впечатления от периода са събрани в книгата „Комратското тефтерче: Културно-антропологични записки от Молдова“ (2010). Тя съдържа фрагментарни записки и размисли, водени в личния му бележник, които имат документална стойност. „Тефтерчето“ отразява задъхания му живот сред българската диаспора и гагаузката общност в Молдова, предлагайки по-сложен и нюансиран поглед от стереотипите, с които често се мисли за тези сънародници. То е опит да се погледне на собствената култура „през очите на диаспората“, превръщайки личния му престой в ценен източник на антропологично познание за средата и хората, които го заобикалят.

Григор ни напусна внезапно на 12 юни 2025 г. Беше човек с изключително широки научни интереси, необозрими културни познания, дълбоко житейско любопитство към всеки човек и всяка тема и учудваща липса на каквато и да е суета. Неговата работа е пример за това как хуманитарната наука може да бъде жива, теренна и проникващо интердисциплинарна. Неговото наследство е урок по чиста ерудиция и човешка доброта и споменът за неуязвимата му усмивка, дръзновения му дух, любовта към музиката, пътя, хората и живота е енергия, която ще продължава да свързва и вдъхновява всички, които го познаваха.

Библиография на гл. ас. д-р Григор Бориславов Григоров

Дисертация

Григоров, Г. (2002). Културата и тялото в ръкописните книги-лековници [Дисертация].

Монографии и съставителства

Григоров, Г. (2010). Комратското тефтерче: Културно-антропологични записки от Молдова. София: ДТМ Студио.

Григоров, Г. (2019). Човешкото тяло според ръкописните книги лековници. Благоевград: Югозападен университет „Неофит Рилски“.

Григоров, Г. Културна история на бесарабските гагаузи [под печат].

Григоров, Г. (съст.). (2007). Българи и гагаузи – заедно през годините: Материали от петата и от шестата международни научни конференции… В. Търново: Знак 94.

Статии в научни списания

Григоров, Г. (2001). Средновековната лечителска идеология и символиката на веществата. В: Асклепий. Международно списание по история и философия на медицината / Asklepios. International Annual for History and Philosophy of Medicine, 14, 62–64.

Grigorov, G. (2002). Kultur und Körper in medizinischen Texten aus dem „spätmittelalterlichen Bulgarien“. In: Historische Anthropologie. Kultur – Gesellschaft – Alltag, 10(1), 101–106.

Григоров, Г. (2002). Присъствие и значение на цветовете в писмената средновековна медицина. В: Годишник на Факултета по изкуствата, Т. 1, 211–215.

Григоров, Г. (2007). Начало гагаузской литературы. В: Лукомор’я, 1, 162–173.

Григоров, Г. (2008). Родословие и националност при бесарабската фамилия Чакир. In: Balkanistic Forum, 1-2, 251–261.

Григоров, Г. (2009). Невербални изражения на християнската идентичност в условията на ранното ислямско завладяване (по данни на Рилска повест от Владислав Граматик). В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 8, 64–74.

Григоров, Г. (2009). Памет и забрава за преселението при българските общности в Бесарабия. In: Balkanistic Forum, 1-3, 222-230.

Григоров, Г. (2009). Гагаузи в Османській імперії – непомітна присутність. В: Лукомор’я, 3, 236–257.

Григоров, Г. (2011). Местоположението на град София според агиографската литература от ХVІ в. В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 11, 284–296.

Григоров, Г. (2011). Мълчаливите улици и уличният език в Беларус. In: Balkanistic Forum, 3, 142–147.

Григоров, Г. (2012). Бесарабия в периферията на азбуките. In: Balkanistic Forum, 1, 81–91.

Григоров, Г. (2012). Местонахождението на София в агиографската литература от ХVІ в. В:  Годишник на Асоциация „Онгъл“, 10, 282–295.

Григоров, Г. (2013). Eзик и етнос в Беларус. В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 11, 80–90.

Григоров, Г. (2013). Мистификация и етноутвърждаваща идея в първата гагаузка история. В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 12, 64–75.

Григоров, Г. (2014). Николай Червенков на 65 години. В: Българистика/Bulgarica, 28, 109–113.

Григоров, Г. (2014). Похвала за Поклонението: Или опит за споделяне на преживяното от посещенията на Света гора и Камино де Сантяго. В: Български фолклор, 40(2), 170–179.

Grigorov, G. (2014). Mystique and ritual of the early modern medical and culinary recipes in Bulgaria. In: Revista de etnologie si culturologie, 16, 5–9.

Grigorov, G. (2015). Câteva aspecte despre sfinții bulgaro-români din secolele XIV-XVIII.In: Analele Universității Hyperion. Istorie, 21–27.

Григоров, Г. (2020). Петър Драганов – известен в Молдова, Александър Балан известен в България. In: Ştiinţă, educaţie, cultură, 4, 131–136.

Григоров, Г. (2021). Музей и диалект. В: Известия: Регионален исторически музей – Русе, 36–41.

Статии в сборници и книги

Григоров, Г. (1999). Съвременната култура на Истанбул през погледа на български търговци. В: Тотев, T. (съст.), Турският фолклор в България / Bulgaristan Turk Folkloru,. 229–234. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.

Григоров, Г. (2005). Атанас Стоев – български Приднестровски поет. В: Панкрушев, B. A. (сост.), Современные процессы межкультурного взаимодействия и языковая практика, 378–380. Тирасполь: Издательство Приднестровского университета.

Григоров, Г. (2006). Баладата „Хаджи Димитър” в Бесарабия. В: Дерменджиев, А. Х. (съст.), Българите в северното Причерноморие: Изследвания и материали, T. 9, 373–378. В. Търново: ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.

Григоров, Г. (2007). „По националност съм гагаузин, макар и с чисто българско име…“. В: Григоров, Г. (съст.), Българи и гагаузи – заедно през годините, 224–229. В. Търново: Знак 94.

Григоров, Г. (2007). Българският език в Комратския университет в навечерието на 24 май през 2006 г. В: Григоров, Г. (съст.), Българи и гагаузи – заедно през годините, 9–13. Комрат: Знак 94.

Григоров, Г. (2007). Кирило-Методиевски традиции в гагаузкото просвещение. В: Григоров, Г. (ed.). Българи и гагаузи – заедно през годините, 168–175. В. Търново: Знак 94.

Григоров, Г. (2008). Св. Иван Рилски и река Струма. В: Ковачев, М. (съст.), Краеведски публикации в литературния алманах „Струма“ през периода 1982–2007 г., 209–216. Перник: Астарта.

Григоров, Г. (2009). Апология за благодатния труд на самоукия диалектолог или защо тази книга е важна [Предговор]. В: Младенов, А. Трънските думи: Речник на регионалния говор, 7–11. София: ДТМ / Изток-Запад. (2011 – 2 изд., 2015 – 3 изд.)

Григоров, Г. (2009). Българите в АТО Гагауз Ери в Република Молдова. В: Чередниченко, А. & Дерменджиев, А. Х. (съст.), Българите в Северното Причерноморие, 345–352. В. Търново: Фабер.

Григоров, Г. (2009). Българският език в Молдова – история и съвременност. В: Руденко, Е. Н. (сост.), Славянские языки: аспекты исследования: Сборник научных статей, 51–55. Минск: Издательский центр БГУ.

Григоров, Г. (2009). Ономастика и мистификация: Личните имена в поетичния цикъл „На острова на блажените“ от П. П. Славейков от гледна точка на езиковата изомерия на В. А. Карпов. В: Головня, А. И. (сост.), Третьи чтения, посвященные памяти профессора В. А. Карпова: Сборник научных статей, 153–155. Минск: БГУ.

Григоров, Г. (2009). Писмена народна медицина от България. В: Прыемка, В. В. & Марозавай, Т. А. (науч. ред.), Фалькларыстычныя даследаванні. Кантэкст. Тыпалогія. Сувязі. Выпуск 6, 228–233. Мінск: РІВШ.

Григоров, Г. (2009). Славяно-български традиции в гагаузкото просвещение. В: Караиванова, T. (съст.). Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование, 104–110. София – Одеса: Феникс – Фенiкс.

Григоров, Г. (2010). „Това писмо е обиколило света…“: Интернет като среда на средновековен апокриф. В: Шопова, Т. & Антонов, Л. (съст.). Нови медии и дигитална култура, 96–104). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Григоров, Г. (2010). Встреча с живым болгарским возрожденцем. В: Губогло, М. Н. (сост.), Курсом развивающейся Молдовы. Т.9: История в культуре и культура в истории, 387–391. Кишинёв: Старый сад.

Григоров, Г. (2010). Границата като концепт в националната беларуска култура. В: Фол, В. (съст.), Граници на културологията, 251–257. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.

Григоров, Г. (2010). Цветовете на човешкото тяло в българския фолклор. В: Кавалёвай, Р. М. & Прыемка, В. В. (сост.), Фалькларыстычныя даследаванні. Кантэкст. Тыпалогія. Сувязі, 154–159. Минск: РИВШ.

Григоров, Г. (2011). Знаковата природа на ризата в песните от сборника на братя Миладинови. В: Роўда, І. С. (сост.), Фальклор і сучасная культура: Матэрыялы ІІІ Міжнароднай навукова-практычнай канферэнцыі. У2 ч., 70–72. Мінск, БДУ.

Григоров, Г. (2011). Ръкописно фолклорно наследство на българската общност в Бесарабия: Текстове и коментар. В: Ангелова, Р. Ж. (съст.), Общности и идентичности в европейското пространство, 210–257. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.

Grigorov, G. (2011). Unused middle-age paintings from the tourism in the Pernik region. In: Georgiev, G. (ed.), Cultural Corridor Sofia-Ohrid: Cultural Tourism without Bounderies, 175–178. София: Гея Либрис.

Grigorov, G. (2012). The caves of St. Joan from the Rila mountains. In: Georgiev, G. (ed.), Cultural Road Via Pontica Cultural Tourism without Boundaries, 145–149. Sofia: Gea Libris.

Григоров, Г. (2012). Болгарская наука о гагаузах. В: Губогло, М. Н. (сост.), Гагаузы в мире и мир гагаузов, 255–259. Комрат: КГУ.

Григоров, Г. (2013). Град Лайпциг и българската култура. В: Цветанова, Ц. (съст.), 130 години немско образование в Русе: Юбилеен сборник, 76–81. Русе: Лени Ан.

Григоров, Г. (2013). Националните азбуки на Бесарабия – динамика и развитие. В: Левитская, А. П. (ed.), Dezvoltarea inovaţională din Republica Moldova: Problemele naţionale şi tendinţele globale / Инновационное развитие Республики Молдова: национальные задачи и мировые тенденции, 486–490. Komrat / Комрат: Comrat / USC.

Григоров, Г. (2013). Употребата на сетивата и християнската идентичност в „Рилска повест“ от Владислав Граматик. В: Макарцев, М. М., Седакова, И. А. & Цивьян, Т. В. (сост.), Балканская картина мира sub specie пяти человеческих чувств: Тезисы и материалы, 160–167. Москва: Институт славяноведения РАН.

Григоров, Г. (2014). Разминаване между устна и писмена историческа памет при туркоезичните християни в Бесарабия. В: Тодоров, Н. (съст.), Времето на балканите: език, история, памет, 88–97. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.

Григоров, Г. (2015). Българо-румънски светци (XIV–XVIII в.) в контекста на балканската културна история. В: Федотова, Л. В. (ed.), Știință, educație, cultura / Наука, oбразование и культура, 146–148. Комрат: КГУ.

Grigorov, G. (2017). The poet end the war – the case of Dimcho Debelyanov. In: Ciachir, N. (ed.), Confluente româno-slave de-a lungul timpului, 410–414. Ruse: Lyuben Karavelov Regional Library.

Grigorov, G. (2017). Sfinţi români de origine bulgară (secolele XIV – XVIII). In: Ciachir, N. & Toma, E. (eds.), Românii și popoarele balcanice: Confluențe istorico-geografice, 50–53. Bucureşti: Editura Etnologică.

Григоров, Г. (2018). Левски във фотографското ателие на Карол поп де Сатмари. В: Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (съст.), Васил Левски. Из кривните на литературната иконография: Сборникът е посветен на 180-годишнината от рождението на Васил Левски, 105–117. София: Аз-буки.

Григоров, Г. (2019). Петър Драганов – известен в Македония, непознат в България. В: Субиото, Н. & Димитров, Л. (съст.), България – Македония – Словения: Междукултурни диалози в ХXI век, 194–204. София: Аз-буки.

Grigorov, G. (2021). The Gestures of the Royal Figure According to the Literary Texts in the IX^th-X^th Century in Bulgaria. In: Girbea, C. (ed.), Langages du pouvoir au Moyen Âge et au début de la modernité, 263–269. Paris: Classiques Garnier.

Григоров, Г. (2023). Васил Кондов – бесарабският български езиковед. В: Тодоров, Н. & Паслар, М. (съст.), Език и култура на българи и гагаузи в Бесарабия: състояние и изследване. Сборник по случай 70-годишнината на Васил Кондов, 24–25. Тараклия: ТДУ „Григорий Цамблак“.

Лина Гергова

---

BOOK REVIEW

Penka Iv. Peykovska Institute for Historical Studies – Bulgarian Academy of Sciences [pykvsk@yahoo.com] ORCID ID: 0000-0001-7979-3258

Download https://doi.org/10.5281/zenodo.18078508

THE CHALLENGES OF INTEGRATION: REFUGEES FROM THE MIDDLE EAST IN BULGARIA (2013–2019)

Abstract: The monograph ‘The (Im)Possible Integration of Refugees from the Middle East in Bulgaria (2013–2019)’ presents and discusses the results of an interdisciplinary study on different aspects of the reception and integration of persons who have sought and granted international protection in Bulgaria. Particular attention is paid to: the contradictions between legislation and policy, and the assessments of a number of national and international organisations; refugees in the public discourse; public attitudes and reactions in a national and local context; and the intentions of refugees themselves to settle and integrate into Bulgarian society. Despite their stigmatization, the author elaborates on the scholarly conceptions made so far and proposes a model for the integration of refugees from the Middle East according to the specific Bulgarian conditions.

Keywords: refugees; 2013–2019; integration; Middle East; Bulgaria.

Еролова Йелис. (Не)Възможната интеграция на бежанците от Близкия изток в България (2013–2019). Пловдив 2024. ИЕФЕМ–БАН, АСТАРТА, ISBN 978-954-350-371-1, 332 с.

---

BOOK REVIEW

Milena Angelova New Bulgarian University (Bulgaria) [mangelova74@yahoo.com] ORCID ID: 0000-0002-0208-1989

Download https://doi.org/10.5281/zenodo.18078508

SHADOW MODERNITIES AND THE STATE’S GREY ZONES: THREE CRIMINAL REGIMES IN BULGARIAN HISTORY (1879–1944)

Abstract: This review examines Dimitar Gyudurov’s book Traders of “White Slaves,” Forgers and Smugglers in Bulgaria (1879–1944) as part of a broader research project on illicit economies and state formation in modern Bulgaria. Drawing on the concepts of “shadow modernities” and “grey zones of governance”, the review argues that Gyudurov reconceptualizes trafficking in women, forgery, and smuggling not as marginal criminal phenomena but as structural components of state rationality. By situating the Bulgarian case within international regulatory regimes and interdisciplinary debates, the review highlights the book’s contribution to rethinking modern governance through illegality, informality, and institutional ambivalence. Together with the author’s earlier monograph on opiates, the book marks a significant shift in Bulgarian social history toward a practice-oriented and transnational perspective.

Keywords: shadow modernities; grey zones of governance; illicit economies; social history, Bulgaria (1879‒1944); trafficking; forgery; smuggling.

Гюдуров, Димитър (2025). Търговци на „бели робини“, фалшификатори и контрабандисти в България (1879‒1944). София: НБУ, 339 с., ISBN – 978-619-233-346-1.

---

BOOK REVIEW

Mariyana Piskova South-West University “Neofit Rilski”, Bulgaria [piskova@gmail.com]

Download https://doi.org/10.5281/zenodo.18078450

THE HISTORY OF CINEMA ONCE AGAIN ENCOUNTERED ITS CAPTIVATING NARRATOR

Abstract: The latest book by the renowned film historian Petar Kardzhilov brings together eight independent studies on the early steps of Bulgarian cinema. The chronological scope of the narrative is limited to the period between the two World Wars, while the thematic framework covers film history from the establishment of the foundational joint-stock company Luna in 1919 to the arrival of cinema in Bulgarian villages. The official history of film institutions is interwoven and enriched with personalities and human destinies of unknown, forgotten, or even overlooked pioneers – trailblazers whose contributions and rightful place belong to the biography of early Bulgarian cinema.The book presents the emergence of film schools, as well as Bulgarian feature films produced between 1921 and 1923, and examines the activities of early film institutions in Bulgaria, including associations of film distributors, cinema operators, and cinema owners. For the first time, previously unknown data about Bulgarian films and their creators from the 1920s and 1930s are made public. Attention is also given to the activities of the film departments of the Ministry of Agriculture and the General Directorate of Public Health.

Keywords: history of early cinema in Bulgaria; institutionalization of cinema in Bulgaria; Bulgarian cinema between the two World Wars; joint-stock company Luna.

Кърджилов, Петър „От Луна АД до кинопросветата по селата. Индустриално и институционално в българското кино между двете световни войни“. София: Институт за изследване на изкуствата, 2025, 408 стр.

---

INTERVIEW

Dr. Margarita Shoylekova and Dr. Ignat Petrov in a conversation with Anelia Kassabova and Kristina Popova

Download https://doi.org/10.5281/zenodo.18078363

„I Chose to Become a Doctor without Realizing that I would be Confronted with Human Suffering. Later – and to this Day – this has Motivated me Never to Stop Learning.”

Abstract: Margarita Shoylekova (b. 1945) and Ignat Petrov (b. 1937) are a family of psychiatrists whose professional careers unfolded during a period of significant changes in psychiatric therapies. New psychiatric techniques and treatments were employed, and later abandoned, including insulin coma therapy, sleep therapy, sulfonazine therapy and other. In Bulgaria child psychiatry became institutionalized. Of decisive importance was the increasingly strong introduction of psychiatric medications (antipsychitics/neuroleptics). Dr. Margarita Shoylekova is a child psychiatrist and one of the first specialists in anorexia in Bulgaria, while Prof. Dr. Ignat Petrov is among the founders of Bulgarian gerontology in the 1960-es. The conversation addresses their personal experiences as professionals during a crucial period in Bulgarian psychiatry under state socialism and after its end.

Keywords: child psychiatry in Bulgaria; psychiatry during the Cold War;  Margarita Shoylekova; Ignat Petrov.

---

• Declaration by Authors
• Ethical Approval: Approved
• Conflict of Interest: The authors declare no conflict of interest.

Egvenia Ivanova New Bulgarian University (Bulgaria) [j_lubivanova@abv.bg]

Download https://doi.org/10.5281/zenodo.18078336

TO PLAY THE GAME OF STATE

Abstract: The text examines the question of why, during the Ottoman period, certain distinctly Bulgarian villages evoked in their contemporaries a sense of “unrestricted freedom.” According to the author, the explanation lies in the privileges granted through special sultanic firmans and – above all – in the economic prosperity achieved by many of the villagers. Owing to their extensive commercial activities, they were able to travel across Europe and Asia, cultivating the self-perception of free individuals. Yet the confidence inherited from their forefathers ultimately proved insufficient for the younger generation, who aspired to possess a state of their own.The illusion of statehood briefly emerged during the April Uprising – during “the drunkenness of a nation,” a moment in which freedom was realized as a form of play.

Keywords: Ottoman Rule; Bulgarian Villages; Privileges and Firmans; Economic Prosperity; National Awakening; April Uprising.

---

• Declaration by Authors
• Ethical Approval: Approved
• Conflict of Interest: The authors declare no conflict of interest.