PRO MEMORIA: GRIGOR GRIGOROV (1969–2025)
https://doi.org/10.5281/zenodo.18078561
Роден е на 25 септември 1969 г. в София. Средното си образование завършва в Перник, а висшето – в Югозападния университет „Неофит Рилски“, специалност Българска филология. След като защитава докторска степен по културология и спечелва конкурс за главен асистент в едноименната катедра на университета в Благоевград, той поема значима академична и културна мисия в чужбина, която го отвежда в сърцето на българската диаспора. Професионалният му път включва дългогодишна преподавателска дейност в университети в Молдова, Беларус, Румъния и Унгария. Този пряк контакт с нашите сънародници и другите етнокултурни общности в чужбина, в съчетание с неговия обширен теренен опит, го утвърди като водещ специалист по въпросите на етническата идентичност, езиковото функциониране и съхраняването на културната памет в Северното Причерноморие и Бесарабия.
Научното наследство на гл. ас. д-р Григор Григоров се отличава с широк обхват и подчертан интердисциплинарен подход, развит около две основни изследователски теми. Първата е посветена на културната история на тялото и медицината в славянските и балканските земи, анализирана чрез средновековната и ранномодерната писмена традиция. Работата му в тази област, синтезирана в монографията „Човешкото тяло според ръкописните книги лековници“, разглежда човешкото тяло като културен феномен. Той изследва как символиката на цветовете, употребата на сетивата и невербалните изражения на идентичност са били закодирани в ръкописите-лековници. Този подход, съчетаващ фолклористика, текстология и историческа антропология, разкрива устойчиви представи за здраве, болест и ритуал в българската писмена култура.
Втората значима линия в неговите изследвания е концентрирана върху българските и гагаузките общности в Бесарабия и Северното Причерноморие. Д-р Григоров има съществен принос в документирането на езиковото и културното функциониране на българския език в Молдова, както и в анализирането на сложната национална и езикова идентичност сред гагаузите. Публикациите му обхващат теми като езиковото развитие, паметта за преселението, етноутвърждаващите идеи и ролята на културни дейци в региона. Чрез този обширен теренно базиран анализ, той допринася за разбирането на малцинствените култури, междукултурния диалог и динамиката на паметта в граничните пространства. Завършена е книгата му „Културна история на бесарабските гагаузи“, чието второ издание подготвят съпругата му Оля и негови съмишленици.
Изследователският му път е неотделим от активната му роля като преподавател по български език и литература в чужбина. Той работи в университети в Молдова, Беларус, Румъния и Унгария, като този опит му позволява да живее и общува пряко с българската диаспора и с другите култури в региона. Тези продължителни престои не са просто академичен ангажимент, а мисия за културно взаимодействие, което обогатява изследванията му с живи впечатления и пряк контакт с темата. По време на тази дейност, той съставя сборници и участва в инициативи за укрепване на връзките между България и местните общности, като същевременно спомага за съхраняването и популяризирането на кирило-методиевските традиции и българския език. Особено запомнящо се години след това е пълнокръвното му присъствие в Букурещкия университет и сред българите в районите на румънската столица и Банат, където той беше приет като събрат.
В Молдова Григор преподава едновременно в Комрат – столицата на независимия район Гагаузия, и в Тираспол – столицата на непризнатата Приднестровска република. Личните му впечатления от периода са събрани в книгата „Комратското тефтерче: Културно-антропологични записки от Молдова“ (2010). Тя съдържа фрагментарни записки и размисли, водени в личния му бележник, които имат документална стойност. „Тефтерчето“ отразява задъхания му живот сред българската диаспора и гагаузката общност в Молдова, предлагайки по-сложен и нюансиран поглед от стереотипите, с които често се мисли за тези сънародници. То е опит да се погледне на собствената култура „през очите на диаспората“, превръщайки личния му престой в ценен източник на антропологично познание за средата и хората, които го заобикалят.
Григор ни напусна внезапно на 12 юни 2025 г. Беше човек с изключително широки научни интереси, необозрими културни познания, дълбоко житейско любопитство към всеки човек и всяка тема и учудваща липса на каквато и да е суета. Неговата работа е пример за това как хуманитарната наука може да бъде жива, теренна и проникващо интердисциплинарна. Неговото наследство е урок по чиста ерудиция и човешка доброта и споменът за неуязвимата му усмивка, дръзновения му дух, любовта към музиката, пътя, хората и живота е енергия, която ще продължава да свързва и вдъхновява всички, които го познаваха.
Библиография на гл. ас. д-р Григор Бориславов Григоров
Дисертация
Григоров, Г. (2002). Културата и тялото в ръкописните книги-лековници [Дисертация].
Монографии и съставителства
Григоров, Г. (2010). Комратското тефтерче: Културно-антропологични записки от Молдова. София: ДТМ Студио.
Григоров, Г. (2019). Човешкото тяло според ръкописните книги лековници. Благоевград: Югозападен университет „Неофит Рилски“.
Григоров, Г. Културна история на бесарабските гагаузи [под печат].
Григоров, Г. (съст.). (2007). Българи и гагаузи – заедно през годините: Материали от петата и от шестата международни научни конференции… В. Търново: Знак 94.
Статии в научни списания
Григоров, Г. (2001). Средновековната лечителска идеология и символиката на веществата. В: Асклепий. Международно списание по история и философия на медицината / Asklepios. International Annual for History and Philosophy of Medicine, 14, 62–64.
Grigorov, G. (2002). Kultur und Körper in medizinischen Texten aus dem „spätmittelalterlichen Bulgarien“. In: Historische Anthropologie. Kultur – Gesellschaft – Alltag, 10(1), 101–106.
Григоров, Г. (2002). Присъствие и значение на цветовете в писмената средновековна медицина. В: Годишник на Факултета по изкуствата, Т. 1, 211–215.
Григоров, Г. (2007). Начало гагаузской литературы. В: Лукомор’я, 1, 162–173.
Григоров, Г. (2008). Родословие и националност при бесарабската фамилия Чакир. In: Balkanistic Forum, 1-2, 251–261.
Григоров, Г. (2009). Невербални изражения на християнската идентичност в условията на ранното ислямско завладяване (по данни на Рилска повест от Владислав Граматик). В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 8, 64–74.
Григоров, Г. (2009). Памет и забрава за преселението при българските общности в Бесарабия. In: Balkanistic Forum, 1-3, 222-230.
Григоров, Г. (2009). Гагаузи в Османській імперії – непомітна присутність. В: Лукомор’я, 3, 236–257.
Григоров, Г. (2011). Местоположението на град София според агиографската литература от ХVІ в. В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 11, 284–296.
Григоров, Г. (2011). Мълчаливите улици и уличният език в Беларус. In: Balkanistic Forum, 3, 142–147.
Григоров, Г. (2012). Бесарабия в периферията на азбуките. In: Balkanistic Forum, 1, 81–91.
Григоров, Г. (2012). Местонахождението на София в агиографската литература от ХVІ в. В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 10, 282–295.
Григоров, Г. (2013). Eзик и етнос в Беларус. В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 11, 80–90.
Григоров, Г. (2013). Мистификация и етноутвърждаваща идея в първата гагаузка история. В: Годишник на Асоциация „Онгъл“, 12, 64–75.
Григоров, Г. (2014). Николай Червенков на 65 години. В: Българистика/Bulgarica, 28, 109–113.
Григоров, Г. (2014). Похвала за Поклонението: Или опит за споделяне на преживяното от посещенията на Света гора и Камино де Сантяго. В: Български фолклор, 40(2), 170–179.
Grigorov, G. (2014). Mystique and ritual of the early modern medical and culinary recipes in Bulgaria. In: Revista de etnologie si culturologie, 16, 5–9.
Grigorov, G. (2015). Câteva aspecte despre sfinții bulgaro-români din secolele XIV-XVIII.In: Analele Universității Hyperion. Istorie, 21–27.
Григоров, Г. (2020). Петър Драганов – известен в Молдова, Александър Балан известен в България. In: Ştiinţă, educaţie, cultură, 4, 131–136.
Григоров, Г. (2021). Музей и диалект. В: Известия: Регионален исторически музей – Русе, 36–41.
Статии в сборници и книги
Григоров, Г. (1999). Съвременната култура на Истанбул през погледа на български търговци. В: Тотев, T. (съст.), Турският фолклор в България / Bulgaristan Turk Folkloru,. 229–234. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.
Григоров, Г. (2005). Атанас Стоев – български Приднестровски поет. В: Панкрушев, B. A. (сост.), Современные процессы межкультурного взаимодействия и языковая практика, 378–380. Тирасполь: Издательство Приднестровского университета.
Григоров, Г. (2006). Баладата „Хаджи Димитър” в Бесарабия. В: Дерменджиев, А. Х. (съст.), Българите в северното Причерноморие: Изследвания и материали, T. 9, 373–378. В. Търново: ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“.
Григоров, Г. (2007). „По националност съм гагаузин, макар и с чисто българско име…“. В: Григоров, Г. (съст.), Българи и гагаузи – заедно през годините, 224–229. В. Търново: Знак 94.
Григоров, Г. (2007). Българският език в Комратския университет в навечерието на 24 май през 2006 г. В: Григоров, Г. (съст.), Българи и гагаузи – заедно през годините, 9–13. Комрат: Знак 94.
Григоров, Г. (2007). Кирило-Методиевски традиции в гагаузкото просвещение. В: Григоров, Г. (ed.). Българи и гагаузи – заедно през годините, 168–175. В. Търново: Знак 94.
Григоров, Г. (2008). Св. Иван Рилски и река Струма. В: Ковачев, М. (съст.), Краеведски публикации в литературния алманах „Струма“ през периода 1982–2007 г., 209–216. Перник: Астарта.
Григоров, Г. (2009). Апология за благодатния труд на самоукия диалектолог или защо тази книга е важна [Предговор]. В: Младенов, А. Трънските думи: Речник на регионалния говор, 7–11. София: ДТМ / Изток-Запад. (2011 – 2 изд., 2015 – 3 изд.)
Григоров, Г. (2009). Българите в АТО Гагауз Ери в Република Молдова. В: Чередниченко, А. & Дерменджиев, А. Х. (съст.), Българите в Северното Причерноморие, 345–352. В. Търново: Фабер.
Григоров, Г. (2009). Българският език в Молдова – история и съвременност. В: Руденко, Е. Н. (сост.), Славянские языки: аспекты исследования: Сборник научных статей, 51–55. Минск: Издательский центр БГУ.
Григоров, Г. (2009). Ономастика и мистификация: Личните имена в поетичния цикъл „На острова на блажените“ от П. П. Славейков от гледна точка на езиковата изомерия на В. А. Карпов. В: Головня, А. И. (сост.), Третьи чтения, посвященные памяти профессора В. А. Карпова: Сборник научных статей, 153–155. Минск: БГУ.
Григоров, Г. (2009). Писмена народна медицина от България. В: Прыемка, В. В. & Марозавай, Т. А. (науч. ред.), Фалькларыстычныя даследаванні. Кантэкст. Тыпалогія. Сувязі. Выпуск 6, 228–233. Мінск: РІВШ.
Григоров, Г. (2009). Славяно-български традиции в гагаузкото просвещение. В: Караиванова, T. (съст.). Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование, 104–110. София – Одеса: Феникс – Фенiкс.
Григоров, Г. (2010). „Това писмо е обиколило света…“: Интернет като среда на средновековен апокриф. В: Шопова, Т. & Антонов, Л. (съст.). Нови медии и дигитална култура, 96–104). Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.
Григоров, Г. (2010). Встреча с живым болгарским возрожденцем. В: Губогло, М. Н. (сост.), Курсом развивающейся Молдовы. Т.9: История в культуре и культура в истории, 387–391. Кишинёв: Старый сад.
Григоров, Г. (2010). Границата като концепт в националната беларуска култура. В: Фол, В. (съст.), Граници на културологията, 251–257. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“.
Григоров, Г. (2010). Цветовете на човешкото тяло в българския фолклор. В: Кавалёвай, Р. М. & Прыемка, В. В. (сост.), Фалькларыстычныя даследаванні. Кантэкст. Тыпалогія. Сувязі, 154–159. Минск: РИВШ.
Григоров, Г. (2011). Знаковата природа на ризата в песните от сборника на братя Миладинови. В: Роўда, І. С. (сост.), Фальклор і сучасная культура: Матэрыялы ІІІ Міжнароднай навукова-практычнай канферэнцыі. У2 ч., 70–72. Мінск, БДУ.
Григоров, Г. (2011). Ръкописно фолклорно наследство на българската общност в Бесарабия: Текстове и коментар. В: Ангелова, Р. Ж. (съст.), Общности и идентичности в европейското пространство, 210–257. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.
Grigorov, G. (2011). Unused middle-age paintings from the tourism in the Pernik region. In: Georgiev, G. (ed.), Cultural Corridor Sofia-Ohrid: Cultural Tourism without Bounderies, 175–178. София: Гея Либрис.
Grigorov, G. (2012). The caves of St. Joan from the Rila mountains. In: Georgiev, G. (ed.), Cultural Road Via Pontica Cultural Tourism without Boundaries, 145–149. Sofia: Gea Libris.
Григоров, Г. (2012). Болгарская наука о гагаузах. В: Губогло, М. Н. (сост.), Гагаузы в мире и мир гагаузов, 255–259. Комрат: КГУ.
Григоров, Г. (2013). Град Лайпциг и българската култура. В: Цветанова, Ц. (съст.), 130 години немско образование в Русе: Юбилеен сборник, 76–81. Русе: Лени Ан.
Григоров, Г. (2013). Националните азбуки на Бесарабия – динамика и развитие. В: Левитская, А. П. (ed.), Dezvoltarea inovaţională din Republica Moldova: Problemele naţionale şi tendinţele globale / Инновационное развитие Республики Молдова: национальные задачи и мировые тенденции, 486–490. Komrat / Комрат: Comrat / USC.
Григоров, Г. (2013). Употребата на сетивата и християнската идентичност в „Рилска повест“ от Владислав Граматик. В: Макарцев, М. М., Седакова, И. А. & Цивьян, Т. В. (сост.), Балканская картина мира sub specie пяти человеческих чувств: Тезисы и материалы, 160–167. Москва: Институт славяноведения РАН.
Григоров, Г. (2014). Разминаване между устна и писмена историческа памет при туркоезичните християни в Бесарабия. В: Тодоров, Н. (съст.), Времето на балканите: език, история, памет, 88–97. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“.
Григоров, Г. (2015). Българо-румънски светци (XIV–XVIII в.) в контекста на балканската културна история. В: Федотова, Л. В. (ed.), Știință, educație, cultura / Наука, oбразование и культура, 146–148. Комрат: КГУ.
Grigorov, G. (2017). The poet end the war – the case of Dimcho Debelyanov. In: Ciachir, N. (ed.), Confluente româno-slave de-a lungul timpului, 410–414. Ruse: Lyuben Karavelov Regional Library.
Grigorov, G. (2017). Sfinţi români de origine bulgară (secolele XIV – XVIII). In: Ciachir, N. & Toma, E. (eds.), Românii și popoarele balcanice: Confluențe istorico-geografice, 50–53. Bucureşti: Editura Etnologică.
Григоров, Г. (2018). Левски във фотографското ателие на Карол поп де Сатмари. В: Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (съст.), Васил Левски. Из кривните на литературната иконография: Сборникът е посветен на 180-годишнината от рождението на Васил Левски, 105–117. София: Аз-буки.
Григоров, Г. (2019). Петър Драганов – известен в Македония, непознат в България. В: Субиото, Н. & Димитров, Л. (съст.), България – Македония – Словения: Междукултурни диалози в ХXI век, 194–204. София: Аз-буки.
Grigorov, G. (2021). The Gestures of the Royal Figure According to the Literary Texts in the IXth-Xth Century in Bulgaria. In: Girbea, C. (ed.), Langages du pouvoir au Moyen Âge et au début de la modernité, 263–269. Paris: Classiques Garnier.
Григоров, Г. (2023). Васил Кондов – бесарабският български езиковед. В: Тодоров, Н. & Паслар, М. (съст.), Език и култура на българи и гагаузи в Бесарабия: състояние и изследване. Сборник по случай 70-годишнината на Васил Кондов, 24–25. Тараклия: ТДУ „Григорий Цамблак“.
Лина Гергова
